6 факта за учениците, които учителите забравят понякога
Да си учител е трудно, но също и да си ученик. Като учители често сме съсредоточени върху резултатите, които се очаква да постигнем заедно с нашите ученици, че забравяме понякога колко е трудно да бъдеш ученик.
Макар, че днешният свят е прекалено различен от света, в който ние бяхме ученици, има няколко неща, които си остават константи при всички. Поради тази причина сме избрали 6 факта, които понякога забравяме като учители за нашите ученици.
1.Учениците дават всичко от себе си.
Като учители не винаги ни се вярва, че всички ученици дават всичко от себе си. Но може би разликата идва от това какво означава да даваш всичко от себе си. Трябва да приемем, че дори най-доброто от учениците ни да не е толкова страхотно, то е най-доброто в този момент. Понякога най-доброто може да е скрито, защото не знаят как да изразят себе си. Друг път най-доброто може да ескалира, което също не е красиво. Това трябва да ви показва, че е нужно да бъдат научени да се справят с емоциите, които са в тях и със света, който ги заобикаля.
Да си представим, че ученик не може да брои до 10 и вие от своя страна опитвате различни стратегии, докато разберете коя работи за дадения ученик. Същото е и за поведението. Не казвам, че е лесно, дори понякога е разочароващо. Но в такива моменти не трябва да забравяме, че учениците правят всичко възможно с инструментите, с които разполагат. Нашата работа е да им помогнем да открият повече инструменти, вместо просто да ги обвиняваме, че не се справят.
2. Новите неща са наистина трудни.
Само за момент си спомнете за деня, в който е трябвало да научите нова програма свързана с училището (като нов електронен дневник или нова система за онлайн преподаване) и умората, която сте изпитали и нуждата от почивка. В такива дни мозъкът ни се нуждае по-често от разсейване или дори от лека дрямка, за да може отново да бъде свеж за новата информация. Същото е и при нашите ученици. Те са 5 дни в седмицата в училище по 5-6-7 часа. Освен това най-малките са на 6-7 години и не са избрали сами да бъдат там. Техните мозъци все още не са напълно развити и често нямат базовите познания, необходими за определени умения.
3. Те са деца, не възрастни.
Възрастните често се отнасят към децата като към малки възрастни. Дори понякога очакваме повече от тях, отколкото от възрастните. В края на краищата, ние не очакваме от възрастните да стоят напълно неподвижни точно по начин, по който ние сме им казали по 30-40 минути. Важно е да си припомняме, че нашите ученици са деца (дори понякога те самите, да се мислят вече за възрастни). Те все още се учат как да правят добри избори, не винаги знаят как да изразяват себе си и често се нуждаят от почивка.
Когато не забравяме, че нашите ученици са деца, това ни помага да обръщаме внимание на възможностите им, като това колко дълго могат да са съсредоточени върху дадена задача, колко често имат нужда от почивка и как да им помогнем да преодоляват конфликти и други проблеми.Това също е чудесно напомняне, че трябва да ги учим и напътстваме, а не да ги наказваме и да ги караме да се срамуват. През повечето време учениците не знаят кое е добре за тях и кое не е, но ние можем да отделим време, за да изградим връзка с тях и след това да им помогнем да се научат да избират правилните решения за себе си.
4. Учениците имат живот и извън училище.
Точно както вие имате живот извън училище, така и вашите ученици имат живот извън учебните часове. Колко пъти сте се почувствали разочаровани, когато ученик е забравил да си донесе/напише домашното или е забравил даден документ? Но е важно да разберем, че училището не е живота им. Те се прибират вкъщи, за да прекарат време със семейството си, да играят с приятели, да се занимават с хобитата си. Учениците са все пак хора, които след като излязат от училищната сграда имат свои интереси, отговорности и тревоги извън училище.
5. Често имат усещане, че нямат право на глас.
Гласът и изборът са подкрепа, важна за насърчаването на независимостта, давайки на учениците чувството за контрол, принадлежност и отговорност. Като учители се опитваме да даваме избор на учениците си, но често това е на по-повърхностно ниво.
Трябва да даваме шанс на учениците да оставят своя отпечатък в класната стая, да им даваме думата в обученията си и да ги изслушваме, когато споделят проблемите си. Вместо да минимизираме техните оплаквания и борби, ние трябва да ги изслушваме, без да съдим. Това не винаги е лесно, но е толкова важно.
6. Учениците имат на какво да ни научат.
Тази последна точка може би най-често я забравяме. Можем да я разгледаме през два смисъла. Първо, можем да научим много за самите нас по това как реагираме и отговаряме на учениците. Трябва да се научим да бъдем по-търпеливи, толерантни, спокойни и мили.
От друга страна, учениците имат знания и житейски опит, които са различни от вашия. Те буквално могат да ви научат на теми, за които не знаете. И ако им създадете подходяща среда, те може да ви предизвикат и да ви подтикнат да разширите и промените мисленето си.
Разбиране на учениците
Всички изброени факти до тук са само част от многото, но и добро начало, за да разбираме учениците си. В крайна сметка разбирането на учениците е жизнено важна част от нашата работа като учители. Ако не го направим, това би повлияло върху изграждането на взаимоотношенията, управлението на класната стая и създаването на приятни емоции в учебния процес.
