fbpx

Положителното в резултатите от PISA

През 2023 г. в медийното пространство излязоха годишните резултати от PISA. Срещахме навсякъде вълната от коментари и апокалиптични сценарии, насочени към българските ученици, учители и въобще към българското образование. Дали обаче нещата наистина са толкова зле, колкото ни ги представиха, ще се опитаме сега да разгледаме и да изложим нашия систематизиран анализ по отношение на публичнодостъпните данни от PISA.

Какво е PISA? Когато се взема отношение и се коментират данни, то би следвало първо да сме напълно запознати с това, какво въобще е PISA. Това е програма за международно оценяване на учениците. Всички изследвания, които се разработват са от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тук говорим за регулярно международно стандартизирано оценяване на функционалната грамотност при 15-годишните ученици. Изследването не измерва само знанията по конкретни предмети, а и доколко учениците са подготвени да се справят с живота в съвременното общество и глобалния свят, в който всички ние живеем.

Какво измерва PISA? От 2000 година насам, PISA измерва математическата грамотност, четивната грамотност и научната такава на учениците. Следва да приемем резултатите не като черна статистика, а като ценен източник на информация за състоянието на българското образование и да успеем да извлечем максимална полза от данните, за да подобрим ефективността и качеството на образование в странта си.

Ако погледнем по-задълбочено в изследванията на PISA, ясно личи, че тестът, които учениците попълват, е на всеки три години и с определен акцент. Например през 2022 година се проведе тестване на 15-годишните ученици по света, включително и в България, с акцент върху математиката. Това не означава, че четивната и научна грамотност са извън обсега на изследване. Тези две области бяха представени в изпитния тест по-общо, като обикновено се съчетават и с други компетентности, необходими за съвременния глобален свят.

В България сме свикнали да се интересуваме от конкретните резултати на конкретните ученици. Пример за това са много, включително и националните външните оценявания (НВО) или пък държавните здрелостни изпити (ДЗИ). Все още в България една или две конкретни оценки са определящи бъдещето както на седмокласници, така и на дванадесетокласници. Разликата с резултатите на PISA е, че PISA не се интересува от резултатите на отделния ученик, нито пък се интересува от резултатите на конкретно училище или административна област, а от резултатите, дадени на общото национално ниво.

За това ние смятаме, че трябва да тълкуваме резултатите от PISA като възможност за развитие на образователните политики в страната и тяхното адекватно прилагане в училище. Също така добра възможност е и взаимстването от други страни на ефективни образователни политики, адаптирането и прилагенто им в България.

Ние от Приложна академия за образование “Синдео” следим резултатите от PISA и на база тях до голяма степен адаптираме съдържанието на семинарите и курсовете, така че да отговоарят на съвременните и глобални стандарти и да бъдат в максимална помощ на съвременния български учител, който след това ще предаде усвоеното на своите ученици. Ние твърдо заставаме зад думите на доц. д-р Георги Бърдаров, който казва, че “България ще става все по-добро място за живот, а образованието е ключът към решението на демографския проблем”. За това и ние от “Синдео” не можем да се съгласим напълно и да приемем схващанията, че българският ученик е с най-ниската математическа, четивна и научна грамотност в света.

Да, България излезе на едно от челните места на драстично ниски резултати, но прави впечатление, че разликата в средния резултат по математика за 2018 година, сравнен с този от 2022 г. е точно 19 в полза на 2018 година. В сравнение обаче с други държави, разликата в средния резултат по математика за 2018 година, сравнени с този от 2022 година в Германия е цели 25 в полза на 2018 година. Това води до извода, че българските ученици не са понижили толкова драстично математическата си грамотност, колкото връстниците си в Германия. Друг пример показва също, че математическата грамотност на българските ученици от 2015 и 2018 г. е с едва 5 точки разлика в средния резултат в полза на 2015 г., а за Швейцария същият показател, за същия период от време е 6 точки разлика в средния резултат в полза на 2015 г. Тук отново българските ученици излизат с по-малка разлика в средния резултат, отколкото връстниците им в Швейцария.

Ако обърнем поглед към четивната грамотност на 15 годишните ученици по света и у нас, забелязваме, че в данните с които разполагаме и които са публични, средния успех на българчетата през 2018 г. е 420 точки, а през 2022 г. е 404, тоест с 16 разлика. За същия период, разликата в средния успех за четивната грамотност на учениците в Полша например е с разлика 23. Много по-голяма от тази на България. Това показва, че четивната грамотност сред 15 годишните в Полша е спаднала повече от тази на връстниците им в България.

От публикуваните резултати личи, че средният резултат на учениците в България е по-нисък от средното за ОИСР и в трите
оценявани области – математика, четене и природни науки, но той не е драстично изменян в годините назад, напротив и в трите оценявани области България има по-малка разлика в средния успех през годините, отколкото много европейски държави, при които ясно личи, че разликата им в средния резултат от 2018 година и този от 2022 година е много по-драстичен, а това сама по себе си говори за по-сериозен образователен катарзис в политиките на страните.

Ние от Приложна академия за образование “Синдео” вярваме, че всеки един е отговорен за образованието на нашите деца, а данните от PISA биха могли да ни бъдат в полза в изработването на нови образователни стратегии и обръщайки поглед към учителите от малките населени места и повишаване на тяхната квалификация. През 2000 година в Германия PISA установява, че повече от един на всеки пет ученици в страната не са достигнали базово ниво на владеене на четене. Също така се установява, че разликите в представянето на учениците, живеещи в силноикономическите региони на страната и тези, които живеят в по-слабите икономически региони е много голяма. Това налага спешна политическа намеса и вземане на категорично решение, в следствие на което се въвежда целодневно обучение в цялата страна. Правителството въвежда оценка за измерване напредъка на учениците, а спрямо тези стандарти учителите бяха насърчавани да инвестират повече в собственото си професионално развитие. В резултат на всичко това, Германия се позиционира от под средното ниво за четивна грамотност през 2000 година до над средното за 2015 година. А голяма част от тази положителна тенденция се дължи именно на системното повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти.

Много са икономическите показатели, които влияят на образователната система в една държава, но съществуват такива, от които България може да черпи образователни модели. Ние вярваме, че именно образованието е фактор номер едно за добре развита и привлекателна страна, в каквато България прави своите крачки, за да се превърне и както казва доц. д-р Георги Бърдаров “Инвестицията в образование и култура е инвестиция в бъдещето”.

 

Гледайте участието на основателите на Приложна академия за образование „Синдео“, Теодора Димитрова и Ангел Георгиев, в Българска национална телезизия, в студиото „Говори сега“, представиха своите наблюдения по тема „Учителите с нов прочит на резултатите от PISA: Българчетата изостават по-малко от връстниците си в западните страни“.

Положителното в резултатите от PISA
Към началото